През почивните дни имах повод (доста хубав) да направя мини-пътешествие до Велико Търново. Вярна на принципа „Като е гарга – да е рошава” в плана за посещение влязоха и Арбанаси, Боженци, Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро. Всъщност за пещерата не бях толкова ентусиазирана, но определено тя остави един от най-ярките спомени от цялото пътешествие. Това беше първата пещера, в която влизам и усещането беше малко странно. Не точно страх, но определено ми се вдигна адреналина. Впечатлих се не толкова от сталактитите и сталагмитите, колкото от прорязаните сводове в началото на пещерата. По време на обиколките нямаше как да се пропуснат месните кръчмички и механи. Честно мога да кажа, че хапването там е доста вкусно, изобилстват неща на плоча, в керемида, в гювече и т.н., а порциите ми се видяха доста големички. В крайна сметка към неделя вечер вече бях примряла за нещо плодово-зеленчуково, твърдо без мръвки. Като цяло съм много доволна от „пътешествието”, определено имах нужда от промяна, това ще ми помогне да додрапам до отпуската.