Петък вечер се проведе служебното коледно-новогодишно парти. Мероприятието бе в Бар на края на вселената. Първоначално планът беше да е в друго заведение, но плановете винаги се объркват, така или иначе. Трябва да си призная, че аз поне бях доста радостна от тази промяна. В събота, въпреки отвратителното време се замъкнах до НДК. Планът максимум бе Панаир на книгата + коледен базар. На блъсканицата на Панаира устоях стоически, позяпах прилично, за съжаление нищо не ме грабна от веднъж, профилактично си взех една книжка (В сянката на катедралата, Милош Урбан, зачетох я след това, не е зле). Добро впечатление ми направи, че щандовете с езотерична, или както там се казва, литература бяха по-малко от преди, може пък ад да започвам да свиквам. Все пак имаше и попадения – на единия щанд се предлагаше наръчник по уринотерапия, а подзаглавието беше „лечебен секс”. Признавам си, че се разсмях на висок глас. Дали някой наистина купува такива неща? От коледния базар се изнесох максимално бързо, издържах едва около 3/4 етаж.

Събуждането в неделя беше ужасно. Всъщност не самото събуждане, а първия поглед през прозореца. Ужасът ме завладя. Зима в София! Класика в хорор-жанра! В знак на протест си останах в къщи и почти успях да изям шоколадовите бонбони. Подготвях се психически за понеделника :-) Всъщност, не ми се иска да пиша за поледиците, лугата/солта, трафика и всички други ужасии. Не ми се иска да пиша за стачката на учителите, за образованието, за съдебната система, за правоохранителните и правораздавателните органи, за наглостта и безочието на хората по високите етажи, за глупостта на хората, за липсата на журналистика като коректив, за продажността, за овчедушието. Но пък все по-трудно се сдържам. Може би скоро ще взема да драсна нещо. До настъпването на този момент ще се старая да си мисля за хубави неща, коледно-семейни-кулинарни.