Икономическата електронна журналистика в България никаква я няма. По трите национални телевизии няма един журналист, който да си разбира от професията. Общо взето следя специализираните предаванията на икономическа тема, които не са малко, но не са и много. Често гостът е интересна личност (в смисъл, че има информация и ако се питат добри въпроси ще се получат интересни отговори). Лошото е, че не се питат добри въпроси, всъщност питат се дежурните стандартни въпроси, въпросите, чиито отговори са на страниците на вестниците. Най-интересното е (всъщност трагикомично), че обикновено гостите дават по същество безумни отговори за всеки що годе интересуващ се от икономика. А тъжното е, че журналистите продължават с въпросите от очевидно предварително приготвения списък, без изобщо да слушат отговора и да „засичат” глупостите (нафтата поскъпнала с 20%, ето защо хляба ще поскъпне с 50%; ако няма големи ПЧИ, дефицита по текущата сметка ще е още по-голям). Общо взето доста често се карам с госта, признавам си. Остава само да си пожелая журналистите да започната да си правят добър предварителен анализ по дадена тема, да си набавят обективна и пространна информация, да са малко по в час с икономическите механизми и логика и да внимават в собственото си предаване, да не раздухват вече раздухани теми, а да се опитат да определят това, което е проблем, но никой не го споменава като такъв. Май много пожелания станаха.
Какво е “ПЧИ”? :) (напъвах се, напъвах и - е и не можах да се сетя :).
Според мене, един от основните проблеми на днешните журналисти - не само визираните, изобщо - е, че те обичат да се къпят в лъчите на славата = ползват интервюираните (политици, известни личности и т.н.) като огледало, в което да се отразява, а те да се наслаждават на собственото си (отразено) самолюбие. Същевременно, интервюираните на свой ред, понеже също не са безразлични към публичността и популярността и давайки си сметка, че именно журналистите са посредниците по пътя към нея - също, така да се каже, нещо като “ухажват” последните. Те пък - за да “блеснат” като професионалисти - “ухажват” онези. Накрай - на нас, вместо това, което очакваме и това, което журналистите са призвани да вършат, получаваме постоянен сериал, посветен на “взаимната любов” между журналисти и публични личности, но още в по-голям мащаб - тяхното самолюбие.
Е няма как да сме доволни от нивото на журналистиката и професионализма й :).
ПЧИ - преки чуждестранни инвестиции.
Впрочем, така нареченият и нашумял напоследък “дефицит” - за неспециалиста, неикономист, така и си остана напълно загадъчно и все така непонятно дяволско нещо. Как пък не се намери един журналист, така, да вземе да го обясни на народа с думи прости. Както и защо той е вреден и опасен (при положение, че американският, например, дефицит е някаква чудовищна цифра, пък онез не са си разплели чорапите особено от мъка по това), а също и защо единственият радикален начин за борба с него да трябва да е увеличаване на ДДС-то. Не, че аз съм много наясно - хич никак даже - но, може именно заради това да ми се ще да узная и разбера повече, при това без да се налага да чета специализирани издания. Е, не - никой не щя да ми обясни. Дали пък защото - самите тези, които представят новините, или цитират министъра на финансите и останалите “корифеи” имат същата толкова задълбочена представа що е то?
Ще гледам накратко да ти обясня какво изразява текущата сметка. Разполагаем доход предпологам, че знаеш какво е. Най-общо казано това са парите, с които разполагаш. На този етап се абстрахираме от данъците. Парите, с които разполагаш, най-общо може да ги използваш за следните две функции. Да ги изхарчиш за нещо (ядене, екскурзии, консумативи) или да ги спестиш (депозити, ценни книги). Като събереш първата част по всичките индивиди в страната ще получиш крайното потребление в страната, а второто нещо дават спестяванията на страната. Интересното нещо в случая са спестяванията или по-точно за какво се използват. През банковата система депозитите отиват в кредити към фирмите за инвестиции (лесно се вижда, че потребителските кредити се изключват, защото на въпросните индивиди спестяванията са им отрицателни), а с ценните книги се получава същата работа. Интересното нещо, което се получава е, че спестяванията може да са различни от инвестициите като сума. Тоест, ако банките не могат да пласират депозитите като изгодни кредити в икономиката, може да се видят принудени да изнесат парите в чужбина и да кредитират чужди фирми. Възможно е и обратното, да има толкова голямо търсене на кредити в страната, че чуждите банки да кредитират местната икономика. Текуща сметка е разликата между спестявания и инвестиции. Ясно е, че когато тя е положителна, спестяваме повече от колкото инвестираме и излишнитепари отиват навън и обратното, когато е отрицателна местните спестявания не стигат да се финансират инвестициите и те трябва да се финансират с чужди спестявания. Втората ситуация е случая на България. Интересно е дали е лошо? Ми систематичното живеене на кредит да не е много добра перспектива, защото се натрупват напрежения и в един момент цялото това нещо може да избие нанякъде. От друга страна за икономики от типана България, които имат да догонват доста неща, това е съвсем нормална ситуация.
За ДДС идеята е най-общо следната. Чрез вдигане на косвени данъци се стреми да се ограничи потреблението, и това в някакъв смисъл да увеличи спестяванията. Механизмите в целия процес са доста сложни, но като заключение мога да кажа, че според мен това е глупава идея.
Иначе американския дефицит по текущата сметка съотнесен към размера на икономиката им е два пъти по-малък от българския.
D е разказал в известна степен доста подробно за какво става дума, аз ще се опитам още по-нетехнически и неикономически. Когато имаш дефицит по текущата сметка на ПБ това най-общо показва, че си потребил/похарчил повече, отколкото си произвел. Обаче всички знаем, че безплатен обяд няма, т.е. трябва да си платиш. Това става основно по два начина - като си разпродадеш част от имуществото (всякакви ЦК за собственост, приватизация и т.н) или като вземеш заем от друга страна. На макро ниво може да се каже, че заема може да е държавен или частен. В момента в България потреблението/харчовете се финансират от частен дълг отвън - банките взимат външен ресурс и го дават на местните икономически агенти. Освен казаното от D, проблем е ако този външен ресурс внезапно изчезне (което за България не е невъзможен сценарии, все още не сме супер ниско рискова страна), проблем е ако тези ресурси се използват единствено за хапване тук и сега, а не за повишаване/подобряване на производството. В интерес на истината от известно време насам се повтаря, че вноса е основно от инвеститорски стоки (според някои за експортно ориентирани индустрии), но очевидно той не резултира в нараснал. Ако нещо още не е ясно, питай без притеснение, въпреки че не съм си мислела, че блога ще стане икономически. А това май не е съвсем лоша идея, имам предвид да има такъв блог в България.
Този блог е поливалентен, като многофункционално устройство - което е една от хубавите му черти :).
Мерси за разясненията :). И понеже приказката тръгна от качеството на икономическата журналистика, аз пак да задам въпроса си в пустиня - що нито един, извън тясноспециализираните издания (които на лаика му е естествено скучно да чете, но все пак любознателно иска да знае за какво става дума) не се намери да вземе да обясни същите тези неща? - Отговорът е още в първото изречение на поста.
Още малко въпроси (щом ми е разрешено, да ползвам намалението :) - когато ни осведомяваха от ония дни, че имало било дефицит, той бил лош и че, ако не се поправел, мярката щяла да е увеличение на ДДС-то, доколкото се прокрадваше изобщо някакъв намек на пояснение що е то дефицит, то се свеждаше до опростеното сведение - че вносът значително надвишавал износа. Ония ли (”героите” на поста) пак са нещо разбрали-недоразбрали и нас съвсем объркали, или става дума за нещо друго?
Това май са риторични въпроси :-)
Текущата сметка освен като разлика между спетявания и инвестиции може да се представи като сума на търговски баланс, баланс на услугите, баланс на доходите (тук най-вече влизат лихвени плащания по външни дългове) и баланс на трансферите. Толкова доколкото в БГ основното перо, което води големия дефицит е търговския баланс, то хората се мъчат да коментират само него. Истината е обаче, че когато внасяме повече отколкото изнасяме, това означава, че икономиката потребява повече отколкото произвежда, което няма как да стане, ако някой не и дава пари назаем и пак се стига до разликата между спестяване и инвестиции.
Благодаря за изчерпателните пояснения :)
Друго си е, когато има кой да ти обясни като хората, поради липса на журналисти, които да правят това :).