Почина Станислав Лем.
Надявам се някой от издателите в България да се сети да започне да издава неговите книги. Повечето, които намирам сега, са ми набори и трябва да ровичкам за тях в едни кашони по спирките. А ако случайно решат да издават качествена не-англоезична фантастика, да се замислят и за братя Стругацки (екземпляра ми на Пикник край пътя вече се разпада). И на Урсула Ле Гуин няма да се разсърдя (ако може нещо по-различно от Землемория, откакто Аргус се загубиха май нещата позападнаха, поне за фантастиката у нас).
В този момент и оттук научавам това и съм попарен. Един от най-великите фантасти, с невероятна по дълбочина литература, от която само една малка частица е позната в България и преведена на български. Не по-малко от чисто литературните му творби - на изключително високо ниво са и философските му. Да не говорим за новите жанрове, които измисли и въведе (рецензии за несъществуващи книги и т.н.).
По-късно, като ми мине малко, допълнително ще се изкажа и по другите интересни въпроси, повдигнати в поста, с твое разрешение.
Подобно на неотдавна починалия Робърт Шекли и Станислав Лем (макар и по много различен, специфичен за него начин) е олицетворение на цяла една епоха и имам чувството, че ме е съпътствал цял живот. Смъртта им бележи край на един дълъг период.
Наистина много тъжно.
На фона на голямото му и богато творчество, Лем е превеждан и издаван доста оскъдно на български. Така, по спомени, излизали са “Соларис”, “Непобедимият”, “Едем”, “Сенна хрема”, “Конгрес по футурология” и разпокъсана подборка от “Кибериада”, и малко разкази. Но никога не е издавана - лично според мене - най-хубавата му книга “Гласът на Бога” (американците го превеждат “His Master’s Voice”), нито големите му философски книги (между които “Сума технологие”), а за творчеството му след краха на социализма пък изобщо нищо не знаем. Вчера, ровичкайки след узнаването на тъжната вест и попаднах на една стара статия за него, в която се казва “Ако Ст.Лем не получи Нобелова награда за литература, то ще е само, защото някой е заблудил Шведската академия, че той пише научна фантастика”. Има нещо вярно - творчеството му е май доста над обикновената фантастиката, а е бляскав писател, който определено би бил сред най-заслужитилите лауреати. Но? Вече никога няма да бъде. Един велик писател си отиде.
Твърдо съм “за” интересът към издаването му да се поднови и да излязат не само старите, но особено и неиздаваните му наистина големи творби.
Всички български преводи на А.и Б.Стругацки са ужасни, потресаващи. До степен, че са успели да сведат качеството на прозата им до не повече от 10% от истинското й ниво. Така е, когато с превод от руски се занимава абсолютно всеки аматьор, поради наивната ни вяра, че ние българите “знаем руски”. Всеки случай, ако знаем дотолкова, че да можем да четем Стругацки в оригинал - това е определено за предпочитане, отколкото да се правят нескопосни опити за превод. Отдавна съм забелязал, че преводът от руски е най-трудното нещо, а истински успешните такива са от дълбокото минало (на Достоевски и други от класиците), което и значи, че големите преводачи отдавна ги няма вече. Стругацки трябва да се четат само на руски :). Нашите издания са наистина много бледа сянка на истинската стойност на книгите им :). А освен това? Нещо според мене им беше станало последните години от съвместното им творчество (не помня кой точно от двамата братя почина и му сложи край - май Аркадий?). Последните им книги - които уж трябваше да са и най-хубавото и венецът му (писани втората половина на 80-те, т.е., във времето на словесната свободия в СССР) са повече претенциозни, отколкото добри и определено така и не успяха в мое лице да затвърдят дълбоките ми пристрастия към тях. На мен любимата ми е “Бръмбър в мравуняка”.
Напълно съм съгласен за Аргус - издаваха страхотни книги и нямаха равни. Какво стана с тях? Много ме е яд и не престава оттогава :). А Урсула Ле Гуин (и със, и без Землемория) - е страхотна, наистина :).
Рецензии на несъществуващи книги май първи е писал Борхес. Но не съм сигурна, наистина.
“Идеален вакуум” - 1971 - е първата книга на Лем в този жанр. После и “Библиотека на ХХІ век”. Той е пръв. Но не е и съществено това. Страшен беше. Много ми е мъчно.
Е, книгите, разбира се, остават.
Errata & Self correction:
Не е вярно това за Ст.Лем и че е измислил рецензиите за ненаписани книги. Но се оказва, че не е и Хорхе Луис Борхес първият. Ако се вярва на статията за него в Уикипедия - е видял и взел това от Томас Карлайл:
http://en.wikipedia.org/wiki/Jorge_Luis_Borges#Work
- последният абзац.
Моля да бъда извинен за неточността.