Тези дни в средствата за масово осведомяване излезе поредната вест, касаеща образователните услуги в страната – дипломите за средно образование щели да се сканират и да се качват в регистър в интернет. Сканирането се извършва от СОУ-тата, а базата данни се ползва от работодатели и университети чрез въвеждане на ЕГН или номер на диплома. Като PR акция звучи повече от добре. Дали и при какви условия, този механизъм може да действа? От моя гледна точка има няколко недомислия.

1. В дипломите (за каквато и да е степен на образование) фигурират лични данни (най-вече ЕГН). За да може някой да публикува моето ЕГН в интернет трябва да получи изричното ми разрешение за това. Ако аз не дам такова разрешение, данните ми не се публикуват, дипломата ми не присъства в интернет, т.е. тя е невалидна, така ли? Мисля си, че работодателите нямат нужда и от снимката ми.
2. Ако кандидатстваш за работа, не е нужно в CV-то си да посочваш ЕГН. Обикновено изброяваш образованието и квалификациите, които имаш, като можеш да приложиш копие от дипломата и/или да покажеш оригинала за сравнение на данните(ако това се изисква от работодателя). Това става само спрямо (евентуалния) работодател, избран от теб, а не по-принцип от „работодателите”. Ще е интересно да се опише на кои работодатели по-точно ще се дава достъп до базата данни. (Тук развинтената ми фантазия, веднага си представи как някой пуска обява за работа, събира ЕГН-тата и доста друга лична информация за евентуалните „служители” прави поредица от фирми и си източва една прилична сума ДДС). Освен това опитът показва, че работодателя си проверява работника по много други критерии ( с по-голяма тежест) от количеството и качеството на притежаваните дипломи (например входящи тестове, интервюта, изпитателен срок).
3. Университетите също щели да имат достъп до тази база данни, за да сверяват автентичността на документите. А това просто утрепа рибата! По мое време за кандидатстване в университета трябваше да събереш един наръч хартии и документи, като навсякъде където имаше копие, в момента на подаване на документите трябваше да се покаже и оригиналът и лелката от администрацията старателно сверяваше двете неща. Ако си приет (след средно образование) дипломата ти за средно образование я даваш на университетската администрация и си я получаваш заедно с дипломата за бакалавър. При кандидатстването за магистратура/докторантура отново показваш копие И оригинал от дипломата за предишната си степен. Накратко – университетите вече имат достъп до тази информация и могат много по-успешно да проверяват автентичността на дипломите, защото в момента може да разглеждат оригинала, а при сканираното копие някои неща ще се губят. Ако все пак иска да провери автентичността на дипломата и използва регистъра за това, информацията, от която има нужда (и която да е в регистъра и съответно да е достъпна за университета) се изчерпва с дипломата номер Х на лицето Y със среден успех 00.00 е издадена от училище Z.
4. Този метод водил до по-голяма прозрачност и спестяване на време. По-голяма прозрачност на какво и за кого? Дипломата (и оценките в нея) касаят само човека, на когото е дипломата и евентуалните му работодатели и институции, предоставящи образователни услуги. Очевидно работодателите и образователните центрове се избират от човека с дипломата т.е. той избира на кого да я посочи. Ако беше обратното (някой работодател да се натиска за точно определен човек), то тогава обикновено показването на диплома е просто формалност. Относно спестяването на време – трябва на всеки току що завършил да му се иска (в писмен вид) съгласие за качване на сканираната диплома в интернет, всяка диплома да се сканира (т.е. във всяко училище да има скенер?), при кандидатстване някъде на одобрените кандидати да се провери „читава ли им е работата” (например в СУ годишно кандидат-студентите са около 15 хиляди) . Дали наистина нетно ще се спести някакво време?