На 19 юли БНБ взе решение да увеличи задължителните минимални резерви, които търговските банки поддържат. Мотивите за решението са бързото нарастване на кредитите за частния сектор от началото на годината, свързани с това евентуални рискове за банковата система, както и дефицита по текущата сметка. От прессъобщението, публикувано на сайта на БНБ става ясно, че според централната банка „силната конкуренция и борба за пазарен дял води до разхлабване на кредитните стандарти и намаляване на лихвените проценти по кредитите”.

Като цяло мотивите за въвеждане на по-високи МЗР не са издържани. Ако БНБ се притеснява основно от влошаване на качеството на кредитните портфейли на търговските банки, то увеличаване на МЗР няма да повлияе върху качеството им. Такъв ефект по-скоро биха имали мерки насочени към повишаване на качеството на банковия надзор, както и промяна на някои от наредбите на БНБ (относно големите експозиции, оценка и класификация на рисковите експозиции на търговските банки, капиталовата им адекватност). Стъпка в посока ограничаване на кредитния риск за отделна банка и за банковата система като цяло би било и въвеждане на лимити за кредитите, които една ТБ може да отпуска на едно физическо или юридическо лице, изразен като процент от някакъв измерител на дохода на лицето (не е тайна, че в момента, банките официално могат да финансират до 70% от стойността на имота при ипотека, но в същото време заедно с ипотеката кредитополучателя има право да вземе и потребителски кредит от същата банка, така че де факто финансирането на покупката на имота може да се осъществи изцяло чрез банков кредит). Естествено вариант е и признаване за доход на лицето единствено сумата, върху която се осигурява. Като че ли този ход би бил най-ефективен спрямо другите опити за извеждане на доходите на светло, даже и спрямо въвеждането на плосък данък, предвид факта какви са средните заплати за страната според националната статистика и какви са изискванията на банките за остатъчен доход след изплащане на вноската по заема (384 лв. средна брутна работна заплата за първото тримесечие на 2007г. срещу минимум 150 лв. остатъчен доход при потребителски кредит).

Очевидно БНБ не се е замислила много и е приела стратегията „Няма кредити, няма проблем”. Надеждата на паричната институция е повишаването на МЗР да доведе до ограничаване на ресурса, с който разполагат търговските банки, което да доведе до ограничаване на кредитирането (но не задължително и подобряване на качеството на портфейлите). Ако се погледне паричната статистика може да се направи заключението, че кредитната активност от началото на годината се финансира в голяма степен от ресурси от чужбина т.е. банките получават финансиране от своите майки, което използват за кредитиране на резиденти. След въвеждане на новите изисквания не виждам пречка тази практика да продължи.

Когато преди няколко години банковите кредити отново започнаха да се увеличават значително, БНБ въведе пакет от мерки (промяна на резервите и базата, върху която се изчисляват и административни мерки). Формално те доведоха до намаление на ръста на кредитите за сметка на нарастване на продажбата на креди от местни банки навън и ясно изразено раздвижване на пазара за алтернативно финансиране на потребление (можеше да се вземе плазма на кредит, но не банков, само срещу представена сметка за платено парно). Щом като ограниченията бяха премахнати банките се активизираха доста бързо. Общо взето ситуацията на банковия пазар през последните години може да се характеризира като „газ-спирачка, газ-спирачка”. Интересно дали от БНБ са се замисляли дали не е по-добре да оставят банките да свалят лихвите по кредитите до възможния минимум (не знам каква конкуренция между банките трябва да настане тук за да се получат отрицателни лихви по кредитите, за такова нещо съм чувала само слухове от Япония) и да вдигнат лихвите по депозитите до приемлив максимум (в момента реалните лихви по депозитите са по-скоро отрицателни).

Една от изтъкваните причини за увеличение на МЗР, както и при предишното въвеждане на ограничения върху кредитите, е намаляване на натиска от силното вътрешно търсене върху платежния баланс на страната. Като цяло тогавашните мерки не доведоха до стабилизиране или намаляване на дефицита по текущата сметка (няма спор, че динамиката може да е била по-умерена отколкото би била ако мерките не бяха въведени, но изследвания по темата липсват), въпреки, че бяха координирани с фискалната политика. Понастоящем БНБ се опитва да изтегли ликвидност от системата, а правителството намалява данъци и осигуровки и увеличава заплати, така че ефекта върху ПБ би бил по-скоро негативен.

Разбираемо е БНБ да се притеснява от дефицита по текущата сметка предвид факта, че банката оперира в условията на валутен борд, а валутните резервите на страната не се увеличават стремглаво. Разбираемо е БНБ да е предпазлива спрямо нарастването на кредитите за частния сектор предвид факта, че този път обемите на отпусканите заеми са доста по-големи от предишния кредитен бум и кредитната експанзия засяга по-скоро фирмените кредити. Но надали най-добрият инструмент за ограничаване на кредитния риск и повишаване на качеството на портфейлите е увеличаване на минималните задължителни резерви, пък било то и за страна във валутен борд.