Наскоро си говорихме с една приятелка, че са малко хората на определена възраст (имахме предвид така наречената средна възраст, въпреки, че като се замисля и за по-младички важи същото), за които животът не се свежда до проблемите, свързани с кръга работа-къща-деца. Хората, които въпреки възрастта си от 40+ знаят, че почивката не се изчерпва с това да направиш ремонт в къщи, че това, къде ще учи детето е важно, но не трябва да се приема за определящо светогледа на родителя, че досадната колежка може да бъде забравена веднага щом се разделим с нея. Накратко, хората, които са запазили усета си за живот, култивирали са енергията и желанието си да опознават нови неща, поддържат младежкото си любопитство. Струва ми се, че в България няма много такива. Повечето се спускат по течението, държат се, както е общоприето. Темите им за разговор се изчерпват с децата, работата, какво да сготвим днес, напазарува ли, как може сметките да са такива.

За съжаление, както си говорихме аз осъзнах, че май се хлъзгам по наклонената плоскост. Напоследък разговорите ми се ограничават с ежедневности от работата или чиста проба битовизми. И се замислих какво не е наред и какво мога да направя. По принцип обичам да си разговарям на тема Животът, вселената и всичко останало, но тъй като не се сприятелявам лесно, подобни разговори са запазени за определени моменти с определени хора. Да започна да обръщам повече внимание на хобитата си, доколкото ги има? Да си измисля нови хобита? Да се науча да разпределям културно-социалната си дейност по-равномерно? Не знам, но нещо трябва да се промени до края на годината, иначе не ми се мисли.