Като всяко ново място и това още е чистичко и подредено. Както при всяко пренасяне и сега се направи равносметка и се видя колко много неща може (и е желателно) да се изхвърлят. Освен това, отново както при всяко пренасяне, се хвърли поглед назад, потъна се в спомени, размисли и страсти относно „какво е било преди, ех!”. Установих, че в началото блогът ми е бил доста интересен и приятен, поне от моя гледна точка (скромността краси човека). Явно по едно време животът ме е подгонил здраво и първо, не съм писала много, и второ, писала съм ги все едни такива дълбокомислени и пенсионерски. Общо взето май съм започнала да се взимам насериозно. Ще трябва да разработя план-стратегия за преодоляване на трудностите. Точка първа – намирай време и пиши, дори и когато ти се вижда глупаво и/или ужасно ти се спи.