Преди нямах много високо мнение за Тери Пратчет. Като вляза в книжарница и видя една лавица единствено и само негови произведения и ми се свиваше под лъжичката. Казвах си – това не е за мен. Обаче, случайно или пък не, ми попаднаха няколко негови книжки, които зачетох. Някои доста ми допаднаха. Не с хумора, въпреки че не е лош, но е написан така да се каже в повече, нагъсто, което пречи човек да му се наслади и да го оцени, а понякога направо си писва и изобщо не ти е смешно. А с това, че в някои книжки има доста повече от видимото на пръв поглед. Карат те да се замисляш, да правиш някои асоциации. Но в същото време определено не е автор, който да мога да чета нон-стоп (предвид колко книжки е написал, доста време трябва да му се отдели, ако и да се чете лесно и бързо).

Което пък ме навежда на мисълта, че напоследък книжния ни пазар е залят с испаноезична литература. Лошо няма, наистина, преди си беше цяло чудо да намериш нещо различно от Гришъм и Форсайт, след това дойде езотеричната литература, сега май Лаура Ескивел и Изабел Алиенде са новите фаворити. Да си призная, харесват ми, въпреки че не винаги си спомням за какво са писали и какво тяхно съм чела. Камо ли коя книга от кого е. Просто ми идват малко, хм, еднакви. Четат се лесно, особено вечер, преди заспиване. Предполагам, че и на плажа ще вървят добре. Отплеснах се малко, това, което ми се искаше да кажа е, че май тукашният книжен пазар е леко еднообразен. Преди повече, сега по-малко. Винаги има книги, автори и теми, които ако си в точния момент ще намериш и имаш голям избор и такива, които не са модни, но евентуално ще станат такива. Пример – Орхан Памук преди да получи една известна награда. Най-вероятно това е правилното поведение за малък и ограничен пазар, в противен случай фалираш или се примиряваш с мижави тиражи. Остава да се надявам пазарът да порасне, което май няма да стане скоро. До тогава да живеят кашончетата по автобусните спирки.