Сутрин. Излизам от вкъщи полуспяща, надяваща се студът сутринта да свърши останалото. Докато пресичам градинката между блоковете на път към автобусната спирка едно детенце, пъстро облечено с лилаво яке, жълти панталонки и червени ботушки, изскача отнякъде и започва да бяга напред назад по алеите с викове „Баф! Баф!” . Пронизителното му гласче отеква в блоковете. Бързащите за работа го гледат усмихнато или начумерено. Собствениците на кучета и самите кучета, които се разхождат навън по това време, се поспират и му хвърлят объркани погледи. Детето продължава да бяга напред-назад джафкайки. Изведнъж се стрелва към най-голямото куче, рязко спира пред него и казва: „Здравей, куче!” Кучето объркано отстъпва назад. Усмихвам се.