В края на миналата година правителството сключи договор за ползване на продукти на Microsoft от държавната администрация. Параметрите на сделката бяха разгорещено обсъждани и общо взето порицавани. Не съм специалист и не искам да навлизам в технически детайли, но някои договорености определено будят недоумение, като например това (поне) 60 000 държавни служители да могат да инсталират Windows на домашните си компютри, което е грубо нарушение на всякаква равнопоставеност, а и предполага въпроси от рода на какво ще стане ако определен държавен служител не иска да си инсталира Windows вкъщи, няма компютър или загуби статута си на държавен служител. Между другото, тъй като подобна договорка имаше (по думите на министъра) и при предишната сделка за закупуване на софтуер за държавната администрация, ще е интересно ако някой има информация дали тази опция се е ползвала и при какви условия е ставало това.

Но не за броя на лицензите и за сключения договор ми е думата. През декември беше проведена открита он-лайн дискусия с министър Н. Василев и представители на организации, подкрепящи използването на свободен софтуер. Както става обикновено при този тип дискусии, спора се измести от предварително обявената тема „Предимствата на софтуера с отворен код за държавната администрация” и повече се дискутираше договора с Microsoft. Това, което ми направи впечатление на мен обаче е, че нито една от страните не можеше да дефинира стегнато какви са проблемите според нея и да посочи конкретни решения с доводи за (или против). Бяха объркани проблеми и решения, като май кашата беше в главите на всички участници.

От една страна стои въпросът какъв софтуер ще се ползва от държавната администрация, където водещите аргументи, поне според мен, трябва да имат предимно технически и финансов характер. От другата страна стои въпросът доколко е лесно на гражданите да си комуникират по електронен път с държавната администрация, където водещ би трябвало да е принципа на свободата на избор на операционна система и софтуер от гражданите т.е. те да могат да получават информация от държавните структури във формати, които не ги задължават да имат определен софтуер и в същото време да могат да изпращат информация на администрацията в удобен за тях, гражданите, вид и формат. Едно очевидно решение е да имаш избор от няколко широкоразпространени и общодостъпни формата при комуникацията ти с ДА. По същество това са два различни проблема и според мен е грешка решението на единия (например какъв софтуер и къде ще се ползва в ДА) да се обвързва с решението на другия (какви файлове можеш да пращаш и получаваш от ДА). Начина, по който комуникираш с ДА зависи основно от предоставените ти възможности от същата тази администрация, което пък зависи от добросъвестността, компетентността и техническата грамотност на отговорните за това държавни служители. Строго погледнато, това няма връзка с характера на софтуера, който се ползва от самата ДА за да си върши работата.

Понастоящем в България комуникацията по електронен път с ДА е затруднена, тъй като обикновено човек няма избор какви файлове може да праща и да получава от различните звена (например, файловете са единствено в .doc или .xls формат). Това обаче не се адресира като отделен важен проблем, а се обвързва с въпроса за софтуера, който се ползва в рамките на самата администрация. Мненията са че, от една страна, ДА трябва да ползва отворени стандарти за да може с нея да комуникират хора, които не ползват Windows/ Microsoft продукти, а пък от друга страна, видите ли, ДА трябва да ползва Microsoft продукти, защото повечето хора и фирми в страната ползват такива.

Обикновено този тип дискусии са във фокуса на вниманието когато се сключи поредния подозрителен и недомислен договор от правителството, което е жалко, тъй като дискусията сама по себе си се опорочава – започват едни нападки кой колко пари взел, колко излизала единичната цена, пък какви били условията. Да, тези въпроси са важни и трябва да се говори по тях, но по този начин фокусът се измества и даже, струва ми се, се формира една умора и апатия в хората. Винаги съм се чудила, защо хората и организациите в страната, които твърдят че милеят за отворените стандарти и Linux-базираните решения, не се организират по един смислен начин (което не бива да се схваща единствено като пиене на бира в Кривото) и не определят какви са проблемите и приоритетите им – например дали предпочитат ДА да ползва отворени стандарти, или гражданите да имат избор как да си комуникират с администрацията, или повишаване на познаваемостта на отворените стандарти в обществото като цяло, или използване предимно на Linux-базирани решения и програми в училищата – и да започнат да действат в тази насока.