Днес чета по вестниците, че имало идея обучението по религия (ама как звучи само!) да стане задължително за децата от първи до четвърти клас. Миналата година отново имаше такова предложение, но аз тогава си замълчах, защото реших, че чак дотам няма да се стигне. Но ето, стигна се значи. Напоследък глупости много, но тази е една от особено дразнещите.

Първо, обучение по религия за деца на възраст от 6 до 10 години. Интересно какво ще ги учат и как ще ги учат, да не забравяме и въпроса кой ще ги учи. Анализ на Библия/Коран (а защо не нещо източно-азиатско) – не ми се вярва, мънички са. Според идеята нямало да е това, курсът щял да представя моралните принципи на християнството, исляма, юдаизма и будизма. Сега, аз като се замисля, моралните принципа на всички религии са по същество едни и същи и дете на 6 години трябва да ги знае, освен ако не е живяло в гората или е общувало изключително с рецидивисти и психопати. Детето може да не знае, че християнският дядо Боже е казал на Мойсей да не убива ближния и да не го краде, но дотолкова, доколкото това са морални норми, трайно възприети в повечето общества по света, вече трябва да има представа за тях, пък била тя и несъзнателна. Ако пък курса ще включва кратък адаптиран преразказ на Библията, Корана и/или живота на Буда, то тогава той става още по-безсмислен, по-същата логика може да ги учат и на някои приказки от широкия свят или пък наши родни, а защо не басните на Езоп. Нивото на поучителност е същото. Относно това кой ще ги учи хич не ми се и мисли, само си спомням как учителя ми по история след 9-ти клас беше един националист (по сегашна класификация – атакуващ), който както се оказа по-късно хич не си е давал зор да покаже друга гледна точка. Пък и за дете на 6-7 години другата гледна точка направо може и да го обърка. На тази възраст има само една гледна точка, правилната, а обикновено думата „неверник” не предизвиква положителни асоциации.

Второ – забележете, че обучението ще е задължително. Няма искам, не искам, вярвам, не вярвам – учиш! Едно време май така всички са учили история на БКП, така съм чувала. Ако семейството не са вярващи или имат различни възгледи относно как и кога трябва да запознават детето си с религията може да възникнат сериозни проблеми с училищното ръководство. Аз например, ако имах дете, със сигурност нямаше да му разреша да посещава тези часове.

Като цяло предложението показва едно дълбоко сбъркано разбиране относно религиозните въпроси (отделно, че показва опит за изкуствено нарастване на ролята на българската православна църква в обществото и за осигуряване на заетост на учители). Религията е въпрос на вяра, а не на рационален избор. Не може да изучиш 100 религии и на база, на това, което си прочел или видял за тях да си бочнеш пръста в някоя от тях и да кажеш „Аз вярвам в този Господ!” Може да ти допада светогледа според както е в дадена религия, но това не те прави вярващ. Не знам как и кога ставащ вярващ, но съм сигурна, че ако например намирам утеха като чета Библията това не ме прави християнка. Това, че мама и тате са мюсюлмани, не ме прави мюсюлманка. Ами ако мама ходи в пагода, пък татко в синагога, тогава аз каква съм? Може да съм възпитана в семейство вярващи, да знам наизуст всичките молитви и да спазвам точно ритуалите в храма, но това значи ли, че съм вярваща?

Добре, нека има обучение по история на религиите в училищата, но то да е за ученици от средното образование и да е избираем предмет, а не задължителен. В моето училище например такъв курс се четеше от учителката по философия и беше доста интересен. Отделно, че ставаха страхотни дискусии. Но да караш едно дете да наизустява разни неща, за да се покажеш широкоскроен и да си избиеш комплексите е жалко.