Книгата, която чета сега е Тайните фалити на комунизма на Христо Христов, някъде до средата съм. Интересно четиво. За съжаление, колкото повече чета, толкова повече започвам да правя някакви неприятни аналогии с начините, по които и в момента се взимат икономически решения в страната, почти пълната непрозрачност и незачитането на мнение, различно от официалното. Чувството на недосегаемост. Избиването на комплекси. Примерите са от последните дни – подписани стратегически договори с Русия и то така подписани, че остава чувството за неизгодност и неща, свършени набързо. Отделно рекламираната стратегия на Министерството на икономиката и енергетиката за подпомагане на българския износ и обрат на външно-търговската ни позиция. Предвид апокрифността на документа (няма го даже на сайта на министреството), няма да се учудя ако въпросната стратегия се състои единствено от прес-съобщението за нея. Колкото и да рових в интернет не можах да открия текста на нито един от горните документи, което обезсмисля анализа и дискусиите по политиката на правителството. Или липсата на такава.