Очевидно аз съм малко особена жена. Някои биха казали, че всички жени са особени. Не че не съм жена, но понякога действам малко, хм, нетипично. Например снощи се прибрах с две торби покупки в къщи. В едната торба имаше книги, а в другата зимно палто и по-скъпата торба беше тази с книжките. А дори в книжарницата се ограничавах и вътрешният ми глас ми подвикваше „Не, няма да взема И тази, тази ще я оставя за другия път.” Което пък ме навежда на спомена, който скоро се появи в един разговор, че когато бях в училище трябваше да си правим Читателски дневник. Читателският дневник представляваше една тетрадка, в която ученикът описваше коя книга е чел, кой е авторът, за какво става дума вътре в книгата и изобщо какво му е впечатлението от текста. Малко пояснение, че Читателският дневник не е същото като Списъкът от книги за четене през лятото. А пък като си спомням тези неща си спомням и ред други неща от детството. Странното е, че в спомените ми присъстват не хората, за които съм смятала, че са ми най-добри приятели или тези, с които съм прекарвала най-много време, или хората, за които съм си мислела, че ми оказват влияние. Даже не и хората, на които съм искала да приличам (всъщност с тях май нямам спомени, освен ако не се замисля много дълбоко). Спомените ми са случки със съвсем други хора. Понякога даже не случки, а просто усещания. Ей такива разни мисли ми се въртят в главата. Странности.