Малки хора в малка държава

Posted by: Nelly on: 2 декември, 2008

• In: вселената и всичко останало
• Вашият коментар

Малки хора в малка държава,
в огромна вселена, така величава.

За този текст на Уикеда се сетих, когато неволно присъствах на един разговор на българи в Брюксел. Ще започна малко от далеч. Полетите на Балкан до и от Брюксел обикновено се радват на висока популярност, най-вече поради редовните пътувания на български чиновници, участници в различни работни групи и мероприятия, свързани с Европейския съюз. По ред причини повечето хора тип евро-чиновници се настаняват в няколко хотела в близост до европейските институции. Случката, на която присъствах, стана на закуска в един от тези хотели. Практиката в конкретния хотел е на закуска сервитьорът да те пита дали предпочиташ чай или кафе и ти носи съответната каничка с напитка. Група от трима български евро-чиновници (две жени и един мъж) слезе да закусва. Сервитьорката попита на френски едната жена от групата дали предпочита кафе или чай. Нашето момиче отговори. След това  сервитьорката зададе същия въпрос на мъжа в групата, но той не я чу и тя повтори въпроса си, но с по-висок тон. Според мен не беше груба, поне не и според стандартите на средностатистическо заведение в София. Но това провокира първата евро-чиновничка:

Първа евро-чиновничка (на английски): Колегата не говори френски! Няма нужда да сте груба! Ако не ви харесва работата, може да напуснете!

Сервитьорка (на объркан френско-английски): Не разбирам, нещо не е наред ли?

ПЕЧ (на английски): Просто казвам, че няма нужда да сте груба, благодаря!

Сервитьорката си тръгна.

ПЕЧ (на български): Гледай я каква е неучтива! Мислят си, че като сме източноевропейци може всякак да се отнасят с нас!

ВЕЧ: Ами да, те с източно европейците си позволяват какво ли не! Дори и да се оплачем на администратора …

ПЕЧ: Да, може да се оплачем на администратора за това грубо държане!

ВЕЧ: Ама ние даже да се оплачем, той като види че сме от източния блок, нищо няма да направи.

ПЕЧ: Ако ти не си защитиш интересите, никой няма да го направи.

Стана ми изключително смешно. И в същото време тъжно. Винаги някой друг ни е виновен. Дори когато ние сами предизвикваме реакция към себе си. Ако за другите ти си един бял лист, но според теб те те смятат за второ качество човек, вероятността в края на краищата да те считат за измачкан мръсен лист с претенции за хубава опаковъчна хартия е много голяма.