Това е обединение на няколко различни писания, които отлежават от известно време и чакат да ги погледна, да ги довърша и да им придам разбираем и за друг освен мен вид. В този смисъл темата е относително стара, но пък щом става дума за книги си мисля, че е винаги актуална. Първоизточника бе течащия и в момента конкурс (въпреки, че класация може би е по-правилно) за любима книга на България – Голямото четене. Идеята от самото начало ми допадна, въпреки че предвид начина на определяне на класацията е силно възможно на преден план да излязат не толкова книгите, които средностатистически българите обичат, а книгите, които дават израз на мнението на средностатистическия българин за себе си и на това как иска другите да го възприемат. Спасение от такова подхлъзване май няма, а и не ми хрумва друг широко достъпен метод за определяне на победителя.

Няколко неща ми направиха впечатление. Първото е Достоевски. Достоевски не се чете лесно. Със сигурност това не е авторът, който се чете вечер преди лягане или в дългите съботни следобеди, когато срещата с приятели е пропаднала. Просто Достоевски не е масов автор, а в класацията има 3 негови книги.

Второто нещо е Майстора и Маргарита. Също не съвсем лесен за четене, но за сметка на това доста модерен напоследък и сочен за любима книга от доста хора от „бохемските“ среди.

Маркес, Габриел Гарсия. За автор, по-известните книги на който не са издавани в страната последните поне 30 години, е странно, че се класира даже във финалната 12-ца. Негови книги е доста трудно да се намерят даже в кашоните по спирките.

Властелинът на пръстените. Честно казано, очаквах да е напред в класацията, но според мен мястото е незаслужено. В началото на 90-те години, когато книжният пазар в страната практически се случваше на софийския площад Славейков, при всяко посещение на София се минаваше оттам за да се пазаруват книги. При един такъв набег аз страхливо отговорих на напористия въпрос търся ли нещо конкретно с отговор „Да, Толкин.“ Кой?, попита човекът. Известно време след това Питър Джаксън снима филм по книгата, издателство Бард прояви страхотен усет и преиздаде Властелина, като се възползва максимално от рекламната кампания на филма. Оттам нататък книгата бе сочена за любима от малки и големи, всички станаха познавачи и анализатори на творчеството на Толкин, появиха се фен-клубове и какво ли още не. Няма да се учудя ако това е любимата книга на българите.

Почти по същото време, в което започна кампанията Голямото четене, започна дискусия и за бъдещето на известния в София и страната площад Славейков, популярен със сергиите с книги, които може единствено да гледаш, но не и да пипаш, и пиратските копия на компютърни игри, музика и софтуер. Тези две събития възродиха темата българина чете ли, не чете ли, какво чете и как го чете. Също и темата за нечии финансови интереси (естествено, свързвана най-вече с бъдещето на Славейков и евентуални интереси към разчистване на мястото за да дойдат едни други хора, сякаш тези, които сега са там са света вода ненапита и спазват всички букви и запетайки на закона).

Ужким в тази връзка, но не съвсем, реших да направя малко проучване. Става дума за Нобеловите награди по литература. Реших да проверя колко от авторите, печелили Нобелова награда, са имали късмета да бъдат преведени и издадени в страната. Признавам си, че е малко снобарско, но пък приемам, че тази награда е все пак някакъв еталон. Също така си признавам, че не бих се хвърлила да чета някой само защото е спечелил Нобел. Но пък вярвам, че има хора, които биха постъпили точно така. И така, какъв е резултата. Нобеловите награди за литература се връчват от 1901г. до сега, като 7 години (основно по време на Втората световна война) награда не се е присъждала, а четири пъти носителите са били двама т.е. нобеловите лауреати са общо 104 човека. В България доколкото мога да преценя са издавани неща на 34 от тях. Предполагам, намирането на правилният преводач е част от проблема. Малкият пазар, който не предполага често издаване на „бутикови“ произведения е друта. Но е и истина, че самостоятелното разработване на пазарна ниша не е по вкуса на повечето от издателствата в страната. А това надали е свързано с ДДС-то върху книгите.