Вчера реших да отида на официално обявения, даже и по официалните медии flash mob на паметника Левски в столицата. Разочарование пълно. Там нямаше flash mob. Когато вечерта гледах новините по телевизията стана ясно, че е имало протестно шествие. Не че човек не можеше да се досети. В 7.30 (+-5 минути) бях на паметника. Пресякох си спокойно без проблеми от полицаите или който и да било друг. Май само обикновени пешеходци пресичаха тогава. В същото време между Ботаническата градина и бившата сграда на ТУ имаше групичка хора. Мижавичка, общо взето. Стояха и си говореха. Чакаха нещо. Като ги видях малко се разочаровах, защото очаквах доста повече хора, предвид популярността на мероприятието. А те просто си стояха, даже и не напираха да ползват пешеходните пътеки. Отдалечих се малко от мястото (горе долу до бившия клуб на СДС, който както установих сега е станал офис на банка) и зачаках да видя какво ще стане. Нищо не стана. А определено 7.30 вече минаваше. Брех, викам си, да не съм объркала часа. Почти по това време започнаха да прииждат разни хора по булеварда от СУ. Някои от тях бяха малко, хм, странни. Чак до рисков контингент не го докарваха, не можеш да очакваш да буйстват, изобщо не приличаха на антиглобалистите от Германия, но все пак бяха странни. Както и да е, групичката хора около паметника лека полека набъбваше, но никой не пресичаше. Чакаха. Не ми е ясно какво. Явно някакъв сигнал и на мен ужасно ми заприличаха на хора, готвещи се да участват в манифестация. Подобно чувство изпитвам и като гледам тумбите абитуриенти напролет. Едни хора чаката едни други хора да се организират и да (се) поведат в правилната посока. Аз си тръгнах, защото ми писна, а и беше повече от очевидно, че flash mob няма да има. Вместо това щеше да има някаква друга инициатива. Тъпо.

Когато нещо се обяви като flash mob, нека е такова. За справка що е то flash mob – wikipedia. Ако нещо ще е шествие, митинг, манифестация – нека се обяви за такова. Flash mob манифестация няма. Просто двете неща са несъвместими. Ако искаш към исканията и идеите ти да се отнасят сериозно, постарай се да се организираш както трябва. В момента, при положение, че акциите получават доста добро медийно покритие (пряки включвания в централните емисии, гости на живо в студиото, публикации в печатни издания), акцентът е върху изразяването на мнение чрез някаква форма на протест, а не върху причините за този протест и исканията на протестиращите. Предполагам, вече всички знаята, че едни младежи правят едни задръствания по улиците на София. И какво от това? Не всички в България ползват интернет постоянно или специално с цел да търсят информация за строежите в страната. Предполагам, че голяма част от хората не са виждали снимките от устието на река Вая и от Рила, които циркулират в мрежата. Ако се продължава така, единственото, което ще видят е задръстените улици и тълпата протестиращи еколози. Мотивацията и ентусиазма са важни, но не са достатъчни за да постигнеш целите си.

Преди нямах много високо мнение за Тери Пратчет. Като вляза в книжарница и видя една лавица единствено и само негови произведения и ми се свиваше под лъжичката. Казвах си – това не е за мен. Обаче, случайно или пък не, ми попаднаха няколко негови книжки, които зачетох. Някои доста ми допаднаха. Не с хумора, въпреки че не е лош, но е написан така да се каже в повече, нагъсто, което пречи човек да му се наслади и да го оцени, а понякога направо си писва и изобщо не ти е смешно. А с това, че в някои книжки има доста повече от видимото на пръв поглед. Карат те да се замисляш, да правиш някои асоциации. Но в същото време определено не е автор, който да мога да чета нон-стоп (предвид колко книжки е написал, доста време трябва да му се отдели, ако и да се чете лесно и бързо).

Което пък ме навежда на мисълта, че напоследък книжния ни пазар е залят с испаноезична литература. Лошо няма, наистина, преди си беше цяло чудо да намериш нещо различно от Гришъм и Форсайт, след това дойде езотеричната литература, сега май Лаура Ескивел и Изабел Алиенде са новите фаворити. Да си призная, харесват ми, въпреки че не винаги си спомням за какво са писали и какво тяхно съм чела. Камо ли коя книга от кого е. Просто ми идват малко, хм, еднакви. Четат се лесно, особено вечер, преди заспиване. Предполагам, че и на плажа ще вървят добре. Отплеснах се малко, това, което ми се искаше да кажа е, че май тукашният книжен пазар е леко еднообразен. Преди повече, сега по-малко. Винаги има книги, автори и теми, които ако си в точния момент ще намериш и имаш голям избор и такива, които не са модни, но евентуално ще станат такива. Пример – Орхан Памук преди да получи една известна награда. Най-вероятно това е правилното поведение за малък и ограничен пазар, в противен случай фалираш или се примиряваш с мижави тиражи. Остава да се надявам пазарът да порасне, което май няма да стане скоро. До тогава да живеят кашончетата по автобусните спирки.

Наскоро си говорихме с една приятелка, че са малко хората на определена възраст (имахме предвид така наречената средна възраст, въпреки, че като се замисля и за по-младички важи същото), за които животът не се свежда до проблемите, свързани с кръга работа-къща-деца. Хората, които въпреки възрастта си от 40+ знаят, че почивката не се изчерпва с това да направиш ремонт в къщи, че това, къде ще учи детето е важно, но не трябва да се приема за определящо светогледа на родителя, че досадната колежка може да бъде забравена веднага щом се разделим с нея. Накратко, хората, които са запазили усета си за живот, култивирали са енергията и желанието си да опознават нови неща, поддържат младежкото си любопитство. Струва ми се, че в България няма много такива. Повечето се спускат по течението, държат се, както е общоприето. Темите им за разговор се изчерпват с децата, работата, какво да сготвим днес, напазарува ли, как може сметките да са такива.

За съжаление, както си говорихме аз осъзнах, че май се хлъзгам по наклонената плоскост. Напоследък разговорите ми се ограничават с ежедневности от работата или чиста проба битовизми. И се замислих какво не е наред и какво мога да направя. По принцип обичам да си разговарям на тема Животът, вселената и всичко останало, но тъй като не се сприятелявам лесно, подобни разговори са запазени за определени моменти с определени хора. Да започна да обръщам повече внимание на хобитата си, доколкото ги има? Да си измисля нови хобита? Да се науча да разпределям културно-социалната си дейност по-равномерно? Не знам, но нещо трябва да се промени до края на годината, иначе не ми се мисли.

Като всяко ново място и това още е чистичко и подредено. Както при всяко пренасяне и сега се направи равносметка и се видя колко много неща може (и е желателно) да се изхвърлят. Освен това, отново както при всяко пренасяне, се хвърли поглед назад, потъна се в спомени, размисли и страсти относно „какво е било преди, ех!”. Установих, че в началото блогът ми е бил доста интересен и приятен, поне от моя гледна точка (скромността краси човека). Явно по едно време животът ме е подгонил здраво и първо, не съм писала много, и второ, писала съм ги все едни такива дълбокомислени и пенсионерски. Общо взето май съм започнала да се взимам насериозно. Ще трябва да разработя план-стратегия за преодоляване на трудностите. Точка първа – намирай време и пиши, дори и когато ти се вижда глупаво и/или ужасно ти се спи.

На 19 юли БНБ взе решение да увеличи задължителните минимални резерви, които търговските банки поддържат. Мотивите за решението са бързото нарастване на кредитите за частния сектор от началото на годината, свързани с това евентуални рискове за банковата система, както и дефицита по текущата сметка. От прессъобщението, публикувано на сайта на БНБ става ясно, че според централната банка „силната конкуренция и борба за пазарен дял води до разхлабване на кредитните стандарти и намаляване на лихвените проценти по кредитите”.

Като цяло мотивите за въвеждане на по-високи МЗР не са издържани. Ако БНБ се притеснява основно от влошаване на качеството на кредитните портфейли на търговските банки, то увеличаване на МЗР няма да повлияе върху качеството им. Такъв ефект по-скоро биха имали мерки насочени към повишаване на качеството на банковия надзор, както и промяна на някои от наредбите на БНБ (относно големите експозиции, оценка и класификация на рисковите експозиции на търговските банки, капиталовата им адекватност). Стъпка в посока ограничаване на кредитния риск за отделна банка и за банковата система като цяло би било и въвеждане на лимити за кредитите, които една ТБ може да отпуска на едно физическо или юридическо лице, изразен като процент от някакъв измерител на дохода на лицето (не е тайна, че в момента, банките официално могат да финансират до 70% от стойността на имота при ипотека, но в същото време заедно с ипотеката кредитополучателя има право да вземе и потребителски кредит от същата банка, така че де факто финансирането на покупката на имота може да се осъществи изцяло чрез банков кредит). Естествено вариант е и признаване за доход на лицето единствено сумата, върху която се осигурява. Като че ли този ход би бил най-ефективен спрямо другите опити за извеждане на доходите на светло, даже и спрямо въвеждането на плосък данък, предвид факта какви са средните заплати за страната според националната статистика и какви са изискванията на банките за остатъчен доход след изплащане на вноската по заема (384 лв. средна брутна работна заплата за първото тримесечие на 2007г. срещу минимум 150 лв. остатъчен доход при потребителски кредит).

Очевидно БНБ не се е замислила много и е приела стратегията „Няма кредити, няма проблем”. Надеждата на паричната институция е повишаването на МЗР да доведе до ограничаване на ресурса, с който разполагат търговските банки, което да доведе до ограничаване на кредитирането (но не задължително и подобряване на качеството на портфейлите). Ако се погледне паричната статистика може да се направи заключението, че кредитната активност от началото на годината се финансира в голяма степен от ресурси от чужбина т.е. банките получават финансиране от своите майки, което използват за кредитиране на резиденти. След въвеждане на новите изисквания не виждам пречка тази практика да продължи.

Когато преди няколко години банковите кредити отново започнаха да се увеличават значително, БНБ въведе пакет от мерки (промяна на резервите и базата, върху която се изчисляват и административни мерки). Формално те доведоха до намаление на ръста на кредитите за сметка на нарастване на продажбата на креди от местни банки навън и ясно изразено раздвижване на пазара за алтернативно финансиране на потребление (можеше да се вземе плазма на кредит, но не банков, само срещу представена сметка за платено парно). Щом като ограниченията бяха премахнати банките се активизираха доста бързо. Общо взето ситуацията на банковия пазар през последните години може да се характеризира като „газ-спирачка, газ-спирачка”. Интересно дали от БНБ са се замисляли дали не е по-добре да оставят банките да свалят лихвите по кредитите до възможния минимум (не знам каква конкуренция между банките трябва да настане тук за да се получат отрицателни лихви по кредитите, за такова нещо съм чувала само слухове от Япония) и да вдигнат лихвите по депозитите до приемлив максимум (в момента реалните лихви по депозитите са по-скоро отрицателни).

Една от изтъкваните причини за увеличение на МЗР, както и при предишното въвеждане на ограничения върху кредитите, е намаляване на натиска от силното вътрешно търсене върху платежния баланс на страната. Като цяло тогавашните мерки не доведоха до стабилизиране или намаляване на дефицита по текущата сметка (няма спор, че динамиката може да е била по-умерена отколкото би била ако мерките не бяха въведени, но изследвания по темата липсват), въпреки, че бяха координирани с фискалната политика. Понастоящем БНБ се опитва да изтегли ликвидност от системата, а правителството намалява данъци и осигуровки и увеличава заплати, така че ефекта върху ПБ би бил по-скоро негативен.

Разбираемо е БНБ да се притеснява от дефицита по текущата сметка предвид факта, че банката оперира в условията на валутен борд, а валутните резервите на страната не се увеличават стремглаво. Разбираемо е БНБ да е предпазлива спрямо нарастването на кредитите за частния сектор предвид факта, че този път обемите на отпусканите заеми са доста по-големи от предишния кредитен бум и кредитната експанзия засяга по-скоро фирмените кредити. Но надали най-добрият инструмент за ограничаване на кредитния риск и повишаване на качеството на портфейлите е увеличаване на минималните задължителни резерви, пък било то и за страна във валутен борд.

1. B градинката на Народния театър, до фонтана, има една група от 3-4 души, леко мургави, които свирят по-скоро джазови парчета. Много са добри! На мен изключително симпатичен ми е човекът с тромпета, прави страхотни импровизации. Струва ми се, че всичко се ражда на момента (или поне не изглежда, че са го репетирали някъде), което прави изживяването още по-наситено.
2. В подлезът на Ялта, на парапета до магазина за мобилни телефони, към 5.30-6.00 часът, има един клошар (ама класически – размъкнат, брадясал, не особено чистоплътен, често лъхащ на алкохол), който свири на китара и пее френски песни (френският ми е много куц, повечето песни мога да ги тананикам, но не знам как се казват, единствената, която знам е онази за трите гълаба :-) ). Гласът му е много топъл, а и той влага много чувство в пеенето, без да преиграва. Изключително ми е приятно да минавам оттам след работа. Някой ден ако е там и аз съм с фотоапарат ще го снимам.
3. Преди време (не знам дали още е така, не съм минавала оттам има-няма година) срещу Спортната палата, на спирката на тролеите, имаше един човек, който свиреше на кларинет. Импровизираше. Хубаво беше.

Естествено има и (изключително) лоши улични музиканти, но за тях ще си мълча.